Скъпо мое страдание, дойдох да се погрижа за теб ♥ Тик Нят ХАН
...
♥ Прегръщане на нашите страдания
Семето на страданието участва във всеки. Понякога то дреме в дълбините на нашето схващане, различен път се демонстрира като напълно очевидна сила. Когато страданието се прояви, е мъчно да усещаме наслада или благополучие. Практиката на осъзнатото дишане и на осъзнатото вървене или седене може да ни помогне да се оправим със страданието вътре в нас. Нашето страдалчество не е единствено наше. То носи в себе си също по този начин страданието на нашия татко, на нашата майка и на доста предшественици, които са ни го предали. Нашето страдалчество отразява също по този начин страданието на нашия народ, на нашата страна, на нашето общество и на нашия свят. Когато разберем природата и корените на нашето страдалчество, могат да се родят съчувствие и обич. Ние се връщаме вкъщи при себе си, влизаме във връзка със страданието вътре в нас и го обгръщаме с деликатност. Това е нашата процедура. Можем да вършим същото със страха. Практикувайки осъзнато дишане, ние генерираме силата на вниманието и концентрацията. Това е силата, с която можем да разпознаем и да прегърнем нашето страдалчество. Без силата на съзнанието страданието може да ни съкруши. Но в случай че вдишваме и издишваме осъзнато и позволим на тялото си да се отпусне,
можем да генерираме силата на вниманието и концентрацията и с нея да обгърнем страданието си и да се погрижим за него. „ Скъпо мое страдалчество, знам че си тук, в мен. Дойдох да се погрижа за теб. “ Просто приемате вашето страдалчество и го прегръщате нежно.
♥ Страдание и благополучие са взаимно свързани
Някои хора мечтаят да открият място, където няма страдалчество, като парадайса, Чистата земя на Буда или Царството Божие. Може да мислим, че „ там горе “ няма страдалчество – има единствено благополучие. Но когато се вгледаме задълбочено, осъзнаваме, че страданието и щастието са взаимосвързани понятия, по този начин както калта и лотосът проникват един в различен. Лотосът може да израсне единствено в тиня. Без тиня няма да има лотосов цвят. Съществува доста близка връзка сред страдалчество и благополучие. Истинското благополучие е допустимо, когато имаме верен взор към страданието и щастието. То е като предно и задно, като ляво и дясно. Дясното не може да съществува без лявото; лявото не може да съществува без дясното.
Щастието е построено от детайли, които не са благополучие, по този начин както цветето е формирано от детайли, които не са цвете. Когато гледате едно цвете, виждате детайли, които не са цвете, като слънчева светлина, дъжд, земя – всички детайли, които са се обединили, с цел да създадат допустимо проявлението на цветето. Ако отстраним който и да е от тези детайли, които не са цвете, няма да има повече цвете. Щастието е нещо като цветето. Ако се вгледате задълбочено в щастието, ще различите детайли, които не са благополучие, в това число страдалчество. Страданието играе доста значима роля в щастието. Вгледаме ли се в лотосовия цвят, виждаме калта в него. Именно този мироглед за щастието е верният.
Когато живеем осъзнато, ние се стремим да генерираме силата на вниманието, концентрацията и проникновението. Това са силите, които ни носят благополучие и яснотата, наречена „ верен мироглед “. Правилният мироглед ни разрешава да практикуваме вярно мислене. Правилното мислене се основава на верния възглед; това е мислене без предубеждения и дуализъм. Връзката сред страдалчество и благополучие е доста дълбока. Нашето мислене може да ни кара да страдаме. Но нашето мислене може също по този начин да ни освободи. Нуждаем се от вярно мислене, с цел да стартира да пораства щастието в нас.
Сред групата хора, живеещи в една и съща среда, е допустимо да има както щастливи, по този начин и нещастни. Едни от нас са способни да ценят слънцето, да контактуват с дърветата, с мъглата и с всички чудеса на живота към нас и вътре в нас. Други не умеят да поддържат връзка с тези прелестни неща. Те виждат единствено страданието. Условията на техния живот са напълно същите като на хората, които са щастливи, за какво тогава едните са щастливи, а другите не са? Отговорът е, че щастливите измежду тях имат верен мироглед. Другите страдат, тъй като нямат верен мироглед и затова мисленето им не е вярно. Страданието е релативно. Това, което кара един човек да страда, може да не предизвиква страдалчество на различен.
От: „ Покой на мозъка. Постигане на цялостно наличие тук и в този момент “, Тик Нят Хан, изд. Сиела
Снимка: Thich Nhat Hanh
